УБВісті виходять з червня 1998


УБВести излизат от юни 1998

FROG NEWS: ИСКАТ ЛИ РУСНАЦИТЕ ВОЙНА? ИЛИ ЗАЩО РУСИЯ ТРУПА ВОЙСКИ ПО ГРАНИЦАТА С УКРАЙНА?
Отговорите на тези и други въпроси търсим от украинския журналист Игор  Федик

София, 21 април 2021.- През последните няколко седмици Украйна отново привлича вниманието на международната общност. Причината за това е растящото напрежение по източните граници на страната, а също така в Черно море. То е предизвикано от придвижването в тези райони на голям брой руски войски и въоръжение.
Общият брой на прехвърлените подразделения и характерът на тяхното въоръжение провокира активна дискусия в Украйна, а и не само там, относно това дали Русия ще тръгне на по-нататъшно завладяване на части от украинската територия.
И ако отговорът е да – то какви ще бъдат мащабите и крайните цели на възможната руска операция? Но точни отговори на тези питания можем да получим само от там, където тези операции се разработват, т.е. – в Кремъл. Но все пак могат да бъдат направени определени изводи от руската военна активност край границите на Украйна.
Какво става?
През последните няколко седмици в зоната на бойни действия в Източна Украйна се забелязва рязко изостряне на напрежението, а в началото на април в медиите се появиха съобщения, че Русия прехвърля значителни военни сили към границите на Украйна, в Крим, а също така в Черно море. Руското министерство на отбраната говори за прехвърляне към своите западни граници на две армии и три съединения на въздушно-десантните войски като уточнява, че това се прави в рамките на «контролна проверка на бойната готовност на войските».
Украинската страна съобщава за развръщане в близост до източните граници на страната на 47 руски батальонни тактически групи. При това се обърща внимание на прехвърлянето в Крим на подразделения на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков. През 2014 г. бойците на тази дивизия участваха в бойните действия в Източна Украйна. Освен това в Крим са прехвърлени съединения на 58-а общовойскова армия, която през 2008 г. взе участие в руско-грузинската война в Южна Осетия, а през 2014 г. – боевете в Източна Украйна. Напрежението расте и в морската шир: В рамките на същата тази «контролна проверка» в Черно море са прехвърлени 15 кораба от Каспийския флот на Русия, като някои от тях са въоръжени с крилати ракети «Калибър», с които Москва през 2015 г. обстрелва от каспийската акватория цели в Сирия. Освен това Русия под предлог провеждане на учения обяви, че закрива за половин година части от Черно море в района на Керченския проток за военни кораби и притежавани от други държави морски съдове.
На новите позиции руските военни усилват системата за управление на войските, развръщайки полеви и въздушни пунктове за управление. Авиационната поддръжка се обезпечава със силите и средствата на 4-а и 6-а армии на Военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, а също така от морската авиация на Черноморския флот.
Увеличавайки концентрацията на свои войски около украинските граници и в Черно море, Русия същевременно разгръща мощна информационна кампания за оправдаване на тези свои действия, а също и на възможните бъдещи стъпки. Тази кампания се реализира на всички нива: непосредствено от Кремъл и от руските политици, но също и от медиите и от «независими експерти». Така например говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заявява, че Киев е «войнствено настроен» и, както и преди, «живее с илюзиите за възможно силово решение на конфликта в югоизточната част на страната». Прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков говори за за това, че «заради желанието на Украйна да реши проблема с Донбас по военнен път, в региона са запазва риска от повторение на ситуация, приличаща на трегдията в босненския град Сребреница». Песков добавя, че «в случай на започване на бойни десйтвия... всички страни, включително Русия, ще предприемат мерки, за да не може такива трагедии повече да се случват». Заместник-ръководителят на администрацията на руския президент Дмитрий Козак е още по-конкретен: «Ако там, както казва нашият президент, бъде устроена Сребреница, видимо ние трябва да се намесим. Началото на бойни действия ще е начало на края на Украйна».
В руските ток-шоу програми, в които вземат участие политици, политолози и военни експерти, се издигат искания за «прекратяване на укаринските провокации» и се отправят призиви към руските власти «да изпратят руските танкове и да побият руския фалг в Киев, за да се избавим от тази фашистка държава» или пък да се стигне да Одеса и да се превземе Харковска област. Имаше дори и призив просто да бъде хвърлена атомна бомба над Киев. Руските правителствени медии също така често разпространяват дезинформация, за да дискредитират Украина и украинските военни, поддържайки необходимия градус на нетърпимост към тях от страна на руското общество, а също и на окупираните от Русия територии. Последните примери за такива руски фейк новини са съобщенията за това как украински снайперист уж бил застрелял живеещ в т.нар. Донецка народна република 71-годишен пенсионер, а също и че в Донецк малко момче е убито от украински дрон. Последният случай много напомня за разпространената през 2014 г. фейк новина за «разпънатото на кръст» момче в град Славянск.
Цялата тази реторика и усилването на руското военно присъствие по границите на Украйна предизвиква безпокойство не само в Киев, но и в столиците на останалите демократични страни. Министрите на външните работи на страните от групата Г-7, а също представител на ЕС изразиха тревога от концентрацията на руски войски около Украйна и в Крим и призоваха Москва да прекрати тези действия. Но Кремъл отхвърля претенциите по свой адрес и заявява, че преместването на руски войски по територията на страната не би трябвало да вълнува никого.
За разлика от Русия, украинските власти не заплашват никого с «вземане на мерки» и с «тежки последствия за държавността». Официален Киев постоянно говори, че силовият сценарий за освобождаване на окупираните територии е неприемлив за Украйна. Например според най-новото заявление на началника на Генералния щаб генерал-полковник Руслан Хомчак «висшето военно-политическо ръководство на Украйна е определило като приоритетен политико-дипломатически сценарий за урегулиране на международния въоръжен конфликт в Донецкта и Луганска област». За това, че Украйна няма да се опитва да си върне окупираните територии в Донбас със сила говори и секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов. «Искам да бъда абсолютно ясен: Украйна не иска война. Ние не се стремим към ескалация, предани сме на политическото и дипломатическо решение на този конфликт» - казва той.
Тогава кой иска война?
За да разберем кой е прав – Киев или Москва, и кой от тях в действителност нагнетява напрежението около украинско-руската граница и в Черно море, трябва да си зададем простия въпрос: А кой има изгода от това?
Ако вземем Украйна, то за нея да провежда настъпателна военна операция в Донбас за освобождаване на окупираните териториии е не само неизгодно, но и достатъчно опасно. И работата не е само в перспективата за «гибел на голям брой мирни жители и загуби сред военнослужещите», за които говори генерал-полковник Хомчак. С такова действие Украйна ще направи това, което Москва очаква от нея, а именно: да даде възможност на Русия под предлог защита на руските граждани в Донбас (именно заради това на окупираните територии се раздават руски паспорти) вече открито да вкара там свои войски и да ги легализира под формата на «миротворци». Освен това за Русия ще се появи добра възможност да упрекне Запада, че той през цялото време е подкрепял агресора и че всички нейни предупреждения за «войнствено настроения Киев» са имали реални основания. Тръгвайки на военно изостряне ва изток, Украйна също така рискува да загуби така важната към този момент международна подкрепа.
Затова, отчитайки високата цена за Украйна (гибел на военни и цивилно население, вътрешна икономическа и политическа дестабилизация, загуба на подкрепата на Запада, вероятността за пълномащабна война с Русия), заявленията на Москва за «наличие у Украйна на желание да реши проблема с Донбас по военен път» не отговарят на реалността.
Ако говорим за Русия, то нейната мотивация за «играта на мускули» по протежение на границата с Украйна и в Черно море може да бъде обяснена логично с няколко причини.
Първо, липсата на резултат от използването на невоенни инструменти за постигане на своите цели в Украйна. А основната цел си остава запазването на Украйна в сферата на руското геополитическо влияние и принуждаването на тази страна към отказ от нейните евроатлантически стремежи. Въпреки очакванията на Кремъл, след победата на Володимир Зеленски на президентските избори новата украинска власт не само не стана по-сговорчива, но понякога дори надминава своите предшественици. Киев продължава да декларира необходимостта от влизане в НАТО, разширява всестранното партньорство с тази организация и с нейните членки, инициира Кримската платформа, закри три проруски телевизии, въвежда персонални санкции срещу Владимир Медведчук (кръстник на неговата дъщеря е самият Путин) и оказва натиск върху неговия бизнес, в който, по мнение на украинските спецслужби, се акумулират парични средства за нуждите на проруската опозиция в Украйна.
Освен това някъде от август 2020 г. преговорите за уреждане на конфликта в Донбас се оказаха в задънена улица както в Минския, така и в Нормандския формат. Както и до сега, Украйна отказва натрапваните от Москва преки контакти с руските проксита в Донецк и Луганск и изпълнение на Минските споразумения според руските условия (а именно – отначало политическата част, а след това сигурността). В тази ситуация, за достигане на своите политически цели в Украйна, на Москва не й остава нищо друго освен да се опита да сплаши Киев с използването на военна сила срещу него.
Второ, своята роля има и изострянето на отношенията на Москва със Запада. Вместо отмяна, санкциите срещу Русия не само биват продължавани, но и засилвани. Повишавайки градуса на военното напрежение около Украйна, Русия по този начин се опитва да шантажира Запада с евентуално нахлуване на украинска територия, за да може след това деескалацията да стане разменна монета, с която Москва да постигне отмяна на санкциите и разрешение за реализация на нейни геополитически проекти като например «Северен поток-2».
Трето, трябва да се има пред вид, че през септември в Русия ще има парламентарни избори. На фона на влошаващата се социалано-икономическа ситуация в страната и падането на рейтинга на властта, единственият възможен вариант, който в кратки срокове може да отвлече вниманието от вътрешните проблеми, е създаването на образа на външния враг, на когото могат да се противопоставят само президента Путин и неговата партия «Единна Русия». Още повече, че подобен план вече бе реализиран и през 2008 г. (руско-грузинската война) и през 2014 г. (анексията на Крим), когато рейтингите на Путин достигнаха своя максимум – съответно 83 и 86 процента. «Малка победоносна война» срещу «желаещата да реши проблема с Донбас по военен път» Украйна може отново да осигури веснародната любов за руската партия на властта.
Следователно, за разлика от Киев, Москва има няколко съществени причини да увеличава своите военни сили по границите с Украйна и да демонстрира готовност за тяхното използване.
В Украина се говори за три възможни сценария за развитие на събитията.
Първият предполага демонстрация от страна на Русия на готовност за използване на сила с цел засилване на натиска срещу Украйна и принуждаването й към отстъпки в преговорния процес по Донбас.
Вторият е свързан с възможна военна операция на руските въоръжени сили с цел решаване на проблема с водоснабдяването на анексирания Крим чрез овладяване на части от южните украински области.
И третият – провокиране на украинската армия към военни действия във временно окупираните територии с последващо обвинение, че Киев нарушава мирните споразумения.
Кой от тези сценарий ще бъде използван, в крайна сметка знаят само в Кремъл. Някои изводи ще могат да бъдат направени след 21 април, когато руският президент ще отправи своето ежегодно послание към парламента на Руската федерация. Впрочем, през 2014 г. именно в това обръщение, станало известно като «Кримската реч», Владимир Путин даде зелена светлина за присъединяването на Крим към Русия.
Игор Федик, The New Geopolitics Research Network