УБВісті виходять з червня 1998


УБВести излизат от юни 1998

ИСТИНАТА ЗА МИНАЛАТА И ДНЕШНАТА ВОЙНА. РУСНАЦИТЕ В SS. НЕОНАЦИСТКАТА ИДЕОЛОГИЯ В ДНЕШНА РУСИЯ
В Московия фашизмът има тенденция да се превърне от социално движение в държавна политика

Киев, 09 май 2021.- Пропагандистите на Русия в навечерието на поредната годишнина от голямата победа обичат да изобличават своите съседи, че по време на Втората световна война на тяхна територия се формират SS части, полицейски части или организации, подкрепящи антиболшевишки и антисъветски настроения.
На първо място, това се отнася за литовците, латвийците, естонците - с техните звена на SS, съответно, сформирани по едно във всяка от тези страни – Литва, Естония, Латвия, а в предаванията по руските телевизионни канали се обръща особено внимание на SS «Галичина», създадено на територията на Украйна. В същото време те цинично премълчават за собствените си SS части, сформирани от руснаци. Ако притежаваха сила, сегашните борци срещу «бандеровците» и «горските братя», без съмнение, щяха да се постараят да заличат от собствената си история и РОА (Руска освободителна армия) на генерал Власов.
Сегашната ситуация в украинския Донбас показва, че значителна част от населението на този регион, състоящо се от руснаци, или русифицирани украинци, и намиращо се под окупацията на т. н. ЛНР и ДНР, всъщност, са колаборационалисти, които сътрудничат на администрациите на псевдо републиките и на руската окупационна администрация.
Да разгледаме колко руснаци са воювали като сътрудници на страната на нацистка Германия в различни военни формирования и специални екипи. Според официалната информация, получена от историци и намерена в германските военни архиви, броят на руснаците, които са служили във Вермахта, е бил в пъти по-голям. Има официални данни за броя на предателите и сътрудниците (колабрационалисти), които са сътрудничили на окупаторите. Самите германци през 1943 г. определят общия брой руснаци, воювали на страната на Третия райх,  – 800 хил. души.
Архивните документи от периода на Втората световна война посочват броя на гражданите на тогавашните републики от СССР, мобилизирани в армията в служба на Третия райх: от РСФСР - 800 хил. души, плюс 70 хил. руски казаци, Украйна – 250 хил., Беларус – 47 хил., Латвия – 88 хил., Естония – 69 хил., Литва – 20 хил., народите от Закавказието и Централна Азия – 180 хил., Северен Кавказ – 30 хил., Грузия – 20 хил., Армения – 18 хил. души, кримски татари – 17 хил.
Но това не изчерпва броя на хората, работили за германската армия, защото има и такива, които доброволно са й помагали. В местните спомагателни сили на германската армия служат следните категории руснаци: доброволни помощници (хиви) – 400 хил. души, служба по реда (оди) – 60-70 хил. души, фронтови спомагателни части (шума) – около 50 хил. души, полиция и екипи за отбрана (хема) – около 10% са руснаци от общо 400 хил.
Преди смъртта на Сталин съществуването на руските части във Вермахта се крие, а за разгласяването на тази информация немалко хора се озовават в лагерите. В наши дни дейностите на РОА под командването на генерал Власов са сравнително добре описани в литературата, но много неохотно се казва, че РОА е била само малка част от колаборационистите, преминали на служба при нацистите. Внимателно се прикрива и фактът, че докато се придвижват на изток, германците навсякъде срещат антисъветските партизански отряди, действали в съветския тил, и ръководени от бивши офицери на Червената армия. Част от въоръжените звена на колаборационистите възникват спонтанно, част от тях се набират от окупаторите. Докато говори за Власов, Молотов в изблик на откровеност веднъж казва: «Ама какъв Власов! Власов е нищо в сравнение с това, което можеше да стане …»

За да не бъдем празнословни, изброяваме по-долу
ОСНОВНИТЕ КОЛАБОРАЦИОНИСТКИ ФОРМИРОВАНИЯ НА РУСНАЦИТЕ И РУСКИТЕ ФАШИСТКИ ПАРТИИ:
– Руската освободителна народна армия (РОА) на Вермахта, воюваща под руския трикольор, превърнал се в знаме на съвременна Руска Федерация. РОА включва 12 охранителни корпуса, 13 дивизии, 30 бригади;
– Боен съюз на руските националисти (БСРН);
– РОНА (Руска освободителна народна армия) – 5 полка, 18 батальона;
– 1-ва Руска национална армия (РНА) – 3 полка, 12 батальона;
– Руска национална армия – 2 полка, 12 батальона;
– Дивизия «Русланд»;
– Казашки стан;
– Конгрес на освобождението на народите на Русия (КОНР);
– Руската освободителна армия на Конгреса на освобождението на народите на Русия (3 дивизии, 2 бригади);
– Военно-въздушни сили на КОНР (авиационен корпус на КОНР) – 87 самолета, 1 въздушна група, 1 полк;
– Локотска република;
– Отряд на Зуев;
– Източни батальони и роти;
– 15-ти казашки руски корпус от войски на SS  – 3 дивизии, 16 полка;
– 1-ви Синегорски атамански казашки полк;
– 1-ва казашка дивизия (Германия);
– 7-ма Доброволческа казашка дивизия;
– Военно-казашки отряд «Свободен Кубан»;
– 448-и казашки отряд;
– 30-та гренадирска дивизия на SS (Втора Руска);
– бригадата на генерал А.В.Туркул;
– 1-ва руска национална бригада на СС «Дружина» (1-ви руски национален отряд на SS );
– полк. «Варяг» на полковник М.А.Семьонов;
– Висше немско училище за руски офицери;
– училище на РОА в Дабендорф;
– руски отряд от 9-та армия на Вермахта;
– Доброволчески полк от SS «Варяг»;
– Доброволчески полк от SS «Десна»;
– 1-ви Източен опълченски полк, състоящ се от два батальона – «Березина»” и «Днепър» (от септември – 601-и и 602-и източни батальони);
– източен батальон «Припят» (604-и);
– 645-и батальон;
– Отделен полк на полковник Кржижановски;
– доброволчески белгийски Валонски легион от Вермахта;
– 5-та щурмова бригада от силите на SS  «Валония» от танковата дивизия на SS «Викинг»;
– Братството на «Руската истина»;
– Батальон на Муравьов;
– Отряд на Николай Козин;
– Руски доброволци в Luftwaffe;
– Гвардия на руската фашистка партия;
– Корпус на руската монархистка партия;
– Руската фашистка партия;
– Руска национално-трудова партия;
– Народна социалистическа партия;
– Бойният съюз на руските националисти;
– Руска народна партия на труда;
– Политическият център за борба с болшевиките;
– Съюз на руските активисти;
– Руска народна партия на реалистите;
– Организация Цепелин;
– Хиви (“Hilfswillige” – “доброволни помощници”);
– Руски личен състав в дивизията на SS  «Шарлеман»;
– Руски персонал от подразделението на SS «Dirlewanger».
Освен това, в състава на 12-ти резервен корпус на Вермахта в различни периоди влизат големи формирования от източните войски, като:
– Казашки (руски) охранителен корпус от 15 полка;
– 162-а учебна дивизия на Остлегионите от 6 полка;
– 740-та казашка (руска) резервна бригада от 6 батальона;
– Казашка (руска) група на Походния атаман от 4 полка;
– Казашка група на полковник фон Панвиц от 6 полка;
– Обединена казашка (руска) дивизия на полевата полиция «Фон Шуленбург».
Трябва да се спомене и бригадата „Асано“ – руските части на Квантунската армия, и руските подразделения в японските и манджуските специални служби на Манджоу-Го.
Като се изхожда от това, че на окупираните територии на бившия СССР е имало около 60 млн. души, числото от 800 хил. руснаци, активно сътрудничили с нацистите, не е малко.
В оправдавайки горното, руските пропагандатори обикновено подчертават, че в Русия е имало масово недоволство от съветското правителство, колективизацията, провеждането на различни реформи, унищожаващи съдбите на хората и т.н. Заради това много руснаци отишли доброволно да служат на окупаторите, а също така и защото били получили образование в антисемитски, ксенофобски, националистически и шовинистичен дух (като пример се дават еврейските погроми в Русия, още преди еврейските погроми в Европа, извършени от фашистите). Нацистките идеи също са близки до различни слоеве на бяла емиграция, която се опитва да възроди обединената могъща Русия, но без болшевиките и комунистите.
В крайна сметка се оказва, че тези, които днес така енергично хулят своите съседи за сътрудничеството с фашисткия режим, самите те са били най-масовият и лоялен привърженик на Третия райх и Хитлер по време на Втората световна война. Може би това обяснява неразбираемата привързаност в съвременна Русия към неонацистката символика и идеология.

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ИДЕОЛОГИЯТА В СЪВРЕМЕННА РУСИЯ
Нацизмът или национализмът вече не съществува като политически режим, но той живее в субкултури, различни политически и неполитически организации. В края на 90-те и началото на двехилядната година в Русия получиха политическо и социално влияние върху обществото неонацистки по своята същност организации и партии.
Национализмът в Русия възникна като реакция на разпада на СССР и краха на съветската идеология, но като правило се използва за разширяване на електората на политически партии или привържениците на обществени организации. Руският национализъм получи нов тласък в началото на 2010 г. Опозиционните сили, които организираха вълна от протести в навечерието на президентските избори в Руската Федерация, също използваха националистическата реторика с цел да привлекат вниманието и да разширят кръга на своите привърженици.
Оказа се, че Русия е абсолютен лидер в света по брой на неофашистките организации и техните членове, а съмнителният лозунг «Русия за руснаците» в страната се подкрепя от почти 53% от руското население.
Ето и най-известните неофашистки организации в Русия, които процъфтяват на фона на държавна програма за борба с екстремизма:

ЕТНОПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЪЮЗ «РУССКИЕ»
«Руские»“ (руски хора, руснаци) е политическо сдружение, създадено през 2011 г. от Александър Поткин - лидер на забранената в Русия партия Славянски съюз и попечител на също така незаконното, но продължаващо да съществува на територията на Руската Федерация Движение срещу нелегалната миграция на. В ръководството на организацията влиза също и Дмитрий Бобров - бивш ръководител на организацията «Шулц 88», главен редактор на списанието «Гневът на Перун», осъждан.
В програмата на съюза има член, според който руснаците са специален народ, тъй като те са носители на фено- и генотип на Бялата Раса. Идеологическата цел на сдружението е да се премахне името Руска Федерация и да се признае Русия за етнократична държава с приоритетни права за руснаците в многонационална държава.

РУСКО НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО (РНЕ)
РНЕ е милитаризирана организация, поставила като своя цел връщане през ХХ в. на руската нация и Русия загубеното геополитическо влияние. Активистите на РНЕ не се ограничават само с «вътрешното руско прочистване» – те са насочени и към работа извън Руската Федерация.
«Украинците, белорусите и руснаците са една нация, която трябва да има една обща държава – Русия», се казва на официалната страница на тази организация в социалните мрежи.
Не е изненадващо, че РНЕ напълно подкрепя официалната политика на руските власти спрямо Украйна. А основният кримски сепаратист – Сергей Аксьонов (сегашният т.н. лидер на Крим) – дълго време оглавява партията «Руско единство» в Украйна, която е клон на РНЕ. Дълго време един от лидерите на РНЕ и настоящият попечител на терористите в Донбас е Александър Баркашов, както и «народният губернатор» на Донецк Павел Губарев.
Според проучване на общественото мнение от март 2014 г., проведено от Центъра «Левада», 3/4 от руснаците (74% от анкетираните!) са готови да подкрепят ръководството на страната, ако Русия влезе във военен конфликт с Украйна с цел «борба срещу фашизма».

За информация: В Русия действат 53 националистически организации, като 22 от тях са радикални, а 8 - забранени.
В заключение следва да отбележи, че разпространението и сплотяването на националистическата (нео- или профашистка) войнствена идеология и агресивна практика в Русия се превръща в масово явление на съвременната руска действителност. Фашизмът има тенденция да се превърне от социално движение в държавна политика.
Блогър Orest - InformNapalm (превод на български – Десислава Йованович)