Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

ЛАСКАВО ПРОСИМО!

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




СОЦИОЛОЗИ: УКРАЙНА СЕ ПРОМЕНЯ
Киев, 19 юни 2017.- Украйна се променя, твърдят социолозите от водещите украински центрове – КМИС, "Рейтинг", "Социс" и "Разумков", които преди два месеца проведоха мащабно допитване. Данните публикува в."Дзеркало тижня" ("Огледало на седмицата").
НАЦИОНАЛНОСТ
Данните от допитването сочат, че 90,6% от нашенците се смятат за украинци. Малко над 6% (6,3%) посочиха, че са руснаци, а друга националност – 2,7%. Тук не става дума за "кръвна" принадлежност, а за осъзнаване кой какъв е. Характерно е, че младите – от 18 до 24 г., масово смятат себе си за украинци. Социолозите дават следните числа за сравняване: преброяване от 1989 г. (по време на СССР) – 72,7% украинци, а през 2001 г. (десет години независима Украйна) – 77,8%; съответно, руснаци – 22,1% и 17,3%.
РОДНА РЕЧ
Социолозите съобщават, че 50,5% от украинците във всекидневието си и вкъщи използват само украински език, 24% - руски, още 24% говорят и на двата езика. В Западна и Юго-Западна Украйна се общува само на украински език – от 97,2% до 91,6%. С придвижване на изток и юг този показател пада. Но, въпреки всичко, 66,2% от украинците смятат, че в страната трябва да има само един държавен език – украински, а 20% ратуват този статус да притежава и руски. Малко над 11% смятат, че руският може да бъде официален в някои отделни региони и общини.
В езиковата сфера социолозите се натъкнаха на интересен казус. При младите украинският език е застъпен по-малко спрямо по-възрастните, очевидно, за сметка на руски. Например, при 18-25-годишните, т.е., при тези, които не познават СССР, на украински говорят 47,6%, а при по-възрастните, израснали при съветска власт, този показател е 52,9%. И обратно, на руски вкъщи говорят 25,1% от нашенците на възраст от 18 до 25 г., докато при 56 години + езикът на агресора е предпочитан от 23,6%. Социолозите са категорични, че столицата Киев, въпреки столетия на забраната да се говори и пише на украински, постепенно се превръща в украиноезичен град.
РЕЛИГИЯ
Според допитването, 68% от хората у нас се смятат за православни християни, 10% - просто християни, 7,8% - атеисти, а 7,6% - греко-католици (те живеят предимно в Западна Украйна, при тях богослужението се извършва по православен обред, но църквата се подчинява на Папа Римски).
Въпреки неимоверните усилия и финансови вливания на Москва, Украинската православна църква (Киевски патриархат) има най-много привърженици – 27%, на второ място са "просто православни" – 21%, а руската е едва на трето място – 17%.
ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ОРИЕНТАЦИЯ
Сега 66,4% от украинците искат Украйна да бъде член на ЕС, а 55,9% - член на НАТО. Привържениците на Европа преобладават във всички области на страната, освен три – Харкивска, Донбас (граничат с Русия) и Одеска (апропо: там има 150 хил. етнически българи). За НАТО ратуват предимно млади хора – почти 80% на възраст от 18 до 24 г., 73,1% - на възраст от 25 до 35 г., но сред по-възрастните този показател пада: при 56 години + в НАТО искат 56,5%. ЕС събира от 64,7% до 58% при допитаните на възраст от 18 до 45 г., а при украинците на 56 години + те са под 50% (49,5%).

Коментар на социолозите:
Допитването е извършено три години след военната агресия на Русия против Украйна (анексия на Крим и война в Донбас). Може да се констатира, че страната след Майдана (есен 2013 – зима 2014 гг.) с бързи темпове се доближава до национална държава с доминиращо етническо ядро на украинската нация. Тя се превръща в еднонационална държава, но – двуезична, със значителен дял на други етноси, и поликонфесионна (украинска църква, руска църква, греко-католическа църква).
Ситуацията е много сложна, защото:
1.трябва да се противодейства на руската агресия, т.к. целта на Москва е Украйна да няма своя идентичност;
2.трябва да се реформира държавата, но същевременно обществото да бъде консолидирано около основните цели на държавната политика;
3.трябва да се издигне украинската култура и език, радикално да се промени ситуацията в информационната и медийната сфера.
И всичко това се налага да се извършва под зоркото око на ЕС, т.е., да се спазват основните човешки права и свободи. Задачата е гигантска, като Киев няма право на грешка.
В най-новата си история Украйна никога не е била толкова време независима, както сега – цели 25 г. Тя никога не се е съпротивлявала на руската агресия толкова дълго, както сега – цели три години. Украйна никога не е била толкова дълбоко интегрирана в европейските политически процеси, както в момента (асоциирано членство, задълбочено сътрудничество с НАТО, безвизов режим). Тя никога толкова близо не се е доближавала на статута на субект в международна политика, както сега (може би, освен през 1991 г., когато проведе референдум за излиза от СССР, въпреки волята на Москва и Вашингтон).
В сегашната война с Русия Украйна със собствени сили възроди армията си, запази държавността си, обедини нацията, спечели приятели в лицето на ЕС, НАТО, САЩ, Канада. Затова, твърдят социолозите, сега украинците не трябва да се делят на кой е "по-по-украинец" – кой е истински, а кой – не. Защото Москва само това и чака - нашенците да се изпокарат, изяснявайки кой от тях повече обича Родината си. В момента мерилото за патриотизма е друго - "да бъде или да не бъде" Украинската държава.
Социолозите акцентират върху още един аспект. "Встающая с колен" империя на Путин някъде през 2000 г. реши, че украинците не могат и не са състоятелни да имат своя държава. По замисъла на Москва, Украйна е трябвало да бъде разчленена (проект "Русский мир"), а именно: от юго-източните области се създава "Новоросия", централната част става "Малоросия", а Западна Украйна се "пласирана" на съседните държави – Галичина (Лвив, Ивано-Франкивск, Ривне  и Луцк) преминава към Полша, Северна Буковина (Чернивци) – към Румъния, а Закарпатието (Ужгород) си поделят Унгария, Румъния и Полша. Фантасмагории ли са това? Вижте само, как на 18 март 2014 г.  руският президент Владимир Путин обосновава анексията на Крим: "С Украйна сме един народ. Киев е майка на руските градове. Ние не можем един без друг. В Украйна ще живеят милиони руски граждани и Русия винаги ще брани техните интереси".
Засега руските имперски планове се провалят, защото, въпреки всичко, Путин успя да сплоти в Украйна както украинците, така и украинските руснаци, както украинскоезичните, така и рускоезичните украинци в единна общност. За 25 г. Украйна успя да се доближи до Европа, тя е Европа. Да, Украйна все още не е в ЕС, но е заедно с ЕС в ценностното, гражданското, правовото и политическото пространство.(УБВести)